Андромеда
Когато няма думи
и чувствам се ефирна, светла,
обгръщам всичко с красота
и политам, защото ми е леко.
Не се нуждая от крила -
и без тях аз мога да обичам,
достатъчна ми е мойта светлина
в света ми - често тъй отричан.
От моята любов към мен самата
тогава заструява светлина.
Съзнавам, че силна съм в борбата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация