~~&~*

Снощи както си стоях

И кротко съзерцавах Небесата...

Някой в шатрата ми влезе

В ръце със огнена кама...

Очите Му горяха...

А устните - ВУЛКАН!

И глух бе...

И сякаш НЯМ

А устните - ВУЛКАН!

АНГЕЛ НАД ГЛАВАТА МИ

                         ЛИ СЛЕЗЕ!?...

Присвих в Покорство колене

А Той погали нежно

Моите нозе...

И все тъй безмълвен

До нозете ми приседна... ~*

- Като Дракон в длан съм...

          (чух се да прошепвам) 

    - ОКОВАН С ОБЕТ 

      за китката на Воин в бяс...

           *~ (...и замълчах)

                 И ОСТРИЕ

ПРОРЯЗА МОЯТА ДУША!

                 Огън в Меч...

         Преряза Благата уста

        (Дето Бог ми я отрече)

                   ... И кръв обагри

                       бледите уста...

 ... И кръв обагри

Златното ѝ Цвете

А ТОЙ СТОИ

         ... ВСЕ ТЪЙ НЯМ!

~~&~*

И Чу се плаха песен...

            Очите пееха...

            СЪС ПЛАМ!

         Едни очи горяха...

        ЖИВ ВУЛКАН!

~~&~*

Ангел пееше

А АЗ МЪЛЧАХ...

И горко заоплаквах

Златното си Цвете...

Което

ЗААЛЕНЯЛО от кръвта...

Сега по-девствено

Блестеше...

И сякаш~*

ЖЕРТВЕН БЕ ОЛТАР

На думите изпети...

(И ето песента) ~*

“ ...

     В Реката на Живота

се огледах

и в перлените дипли

там видях

едно момиче

в цвят на

Дива мента...

Обърнах се

И вдъхнах

От тази свежест

С искащо лице...

И ПОЖЕЛАХ!

Златното ѝ

Нежно Цвете!

~~&~*

Не устоях на зова

Уж далечен...

Че Ангел просеше за себе си

НЕБЕСЕН!

И ридаше тъй

НЕЖНО  МИЛО

Че Долетях

До този Свят~

УЖ ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕН...”

~~&~*

И понеже Меч

разряза моята уста...

Изписах с пръсти

Във пръста

    Самотен Дракон съм...

    Във Обетована земя

    Чийто Дар аз няма

    Да почувствам...

    Защото~

    Окована днес с Обет съм...

    Към китката на Воин в бяс

    Ту идващ...

    Ту Вихрено

    ОТИВАЩ...

    Нанякъде

    Неистово крещящ

    И СТЕНЕЩ!...

  И ето пак...

       Изостави Сърцето ми

       Нямо...

       И замина натам

       Откъдето дойде...

И плаче ненужен скутът ми...

                 МРАК!

Завръщам го само с цветето

Дар от Господа Благ

Дето сега в кръв алена

Нямо

Разплакано

ВЕХНЕ...

      ~~&~*

И Чу се плаха песен...

Ангел пееше

(И глух бе...)

а не бе така...

И ето пак...

Замахна с огнена кама...

(уж кротичко стоящ

в нозете ми на Дракон вече слаб)

но вместо Острие...

УСЕТИХ...

Как устни впи

В разрязаната ми уста

А с острието огнено

Изписа във пръстта

ОБИЧАМ ТАЗ УСТА!

И Златното ѝ

НЕЖНО ЦВЕТЕ!!!

Защото...

Всеки път

ЗАВРЪЩАШ МЕ

Във тази Обетована Земя...

При себе си...

Чрез своя Чар

И този Чист Олтар

Дето днес

Пак

СВЕЩЕН НАМЕРИХ!

Аз съм Твоят Воин

В Бяс...

Аз привързах те към мене!

... И замълча

~~&~*

19 август 2010 г

*~ Момичето обичащо Ангел~*

                    Л-Е

http://www.vbox7.com/play:98c2364c