2 июл. 2007 г., 15:16

Антиквариат 

  Поэзия
544 0 11
 

Животът ми е

като стара книга,

забравена на рафта

на годините.

Любови има,

има и интриги,

но кой ли, Боже,

не е газил в тинята.

Кориците,

протъркани от мигове,

измачкани от радост

и падения,

от непорочни

и порочни истини -

но ако иска някой,

нека ги разделя.

Прокъсани от

стрес и ветрове

са страниците -  

с белег на умора.

Не,

няма в нея 

нови светове,

а грехове -

присъщите за хората.


Ще я четеш ли,

Господи, не знам,

когато се наложи

да я вземеш.

Не вярвам,

но все пак опитай там.

Поне

ще ти помогне

да задремеш.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не е важно какво пише в книгата, а как е разказано )))) съдейки по горенаписаното, увлекателно четиво ще да е )))))
  • тц Няма да зАспи

    пузнавъм тъ ас


    поздрав, приятелю*
  • Браво!Поздравления за отличният стих!
  • ще ми се по-често да се появяваш
  • Много ми хареса. Страхотно!
  • М'чи тъй де,сега или никога, Велина
    Благодаря, най-вече за момчето, Маги!
    Приемам поздравите, Ицо и на теб!!!
    Благодаря, Теди!
    Само за стиха ли, Никол? - хихихихихи Тенкс!!!
    Корици, корици, ама лъскави хихихихи Благодарско, Петя!
  • Все пак е хубаво, че има книга, че някои си остават само с кориците! Пък знаеш ли Господ може и да обича да те чете! Като нас.
  • Истинско! Браво!
  • Много мъдрост има в тези книги.
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Найдене,ние обичаме книгите и не заспиваме с тях. Браво , момче!
  • Айде сега...
Предложения
: ??:??