Животът ми е
като стара книга,
забравена на рафта
на годините.
Любови има,
има и интриги,
но кой ли, Боже,
не е газил в тинята.
Кориците,
протъркани от мигове,
измачкани от радост
и падения,
от непорочни
и порочни истини -
но ако иска някой,
нека ги разделя.
Прокъсани от
стрес и ветрове
са страниците -
с белег на умора.
Не,
няма в нея
нови светове,
а грехове -
присъщите за хората.
Ще я четеш ли,
Господи, не знам,
когато се наложи
да я вземеш.
Не вярвам,
но все пак опитай там.
Поне
ще ти помогне
да задремеш.
© Найден Найденов Всички права запазени