АНТИПОДИ
Така живеем ние двете.
Аз съм строгата. О, аз съм лошата!
А тя е тази, дето винаги се смее.
По улицата все подтичва,
на тротоара сяда –
със кучетата дружески си разговаря.
На чуждите деца намига
и весела на дама с тях подскача.
По мачовете рефера обижда
и, Господи, пред всички
от щастие започва да танцува,
като роди се първо внуче.
Така сме ние –
живеем си така от памтивека,
тя все се смее,
аз пък често плача.
© Елена Бързева Все права защищены