12.02.2007 г., 14:20 ч.

АНТИПОДИ 

  Поезия
786 0 6

АНТИПОДИ

Така живеем ние двете.

Аз съм строгата. О, аз съм лошата!

А тя е тази, дето винаги се смее.

По улицата все подтичва,

на тротоара сяда –

със кучетата дружески си разговаря.

На чуждите деца намига

и весела на дама с тях подскача.

По мачовете рефера обижда

и, Господи, пред всички

от щастие започва да танцува,

като роди се първо внуче.

Така сме ние –

живеем си така от памтивека,

тя все се смее,

аз пък често плача.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май всичките крием в душите си по една друга, която само ние си знаем. Благодаря ви!
  • Ето една свидетелка на другите ми две "съквартирантки"
    Креми знае
  • Защо ли и аз съм така, понякога

    Поздрави мила, все едно мен си описала!!!
    Аз имам и трета същност, но най-близките ми приятели са я виждали
  • Благодаря! Наистина е толкова близо до шизофренията, но какво да правя - понякога ми е и тъжно и весело! Както се казва - аман от мен самата! Още веднъж благодаря!
  • Ама ме кефят, да знаеш, и май и аз съм понякога така...!!!

    Поздравявам те!
  • И аз такива, шизофренични ги получавам понякога, да не кажа постоянно
Предложения
: ??:??