6 апр. 2011 г., 19:35

Антипролетно 

  Поэзия
400 0 1

Пролетта вън мечтае за ято

Тази в мен пък не се е родила

Като ценност по-мнима от злато

Сто тъги е душата ми скрила

 

Тази пролет в мен да не се ражда

Че умре ли и аз тръгвам с нея (!)

И без пътят да ме приласкава

Поемам го и с него линея...

 

Пролетта вън  мечтае за още

Тази в мен няма и да изпъпи -

Абортирам я в тъмното нощем...

 

Така се придвижвам по пътя си

 

© Цвет Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??