6 abr 2011, 19:35

Антипролетно 

  Poesía
399 0 1

Пролетта вън мечтае за ято

Тази в мен пък не се е родила

Като ценност по-мнима от злато

Сто тъги е душата ми скрила

 

Тази пролет в мен да не се ражда

Че умре ли и аз тръгвам с нея (!)

И без пътят да ме приласкава

Поемам го и с него линея...

 

Пролетта вън  мечтае за още

Тази в мен няма и да изпъпи -

Абортирам я в тъмното нощем...

 

Така се придвижвам по пътя си

 

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??