17 нояб. 2011 г., 11:39

Апокалипсисът в мен 

  Поэзия
443 0 1

Сърцето ми разби се

на хиляди парчета,

душата ми кръжи

в кървави алеи.

 

Змии коварни

плътта ми омотават,

дните кошмарни

едва минават.

 

Очите - поглед мъртвешки

в нищото се взират,

от болка нечовешка

                           агонизират.

 

Дъхът ми спира,

тъгата - удушвач е,

задушавам се, умирам,

съдбата ми - палач е.

 

Всичко свърши,

в мрака се изгубих,

животът ме довърши,

щастието ми рухна.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??