Апокалипсисът в мен

17.11.2011 г., 11:39 ч.

Поезия

440 0 1

Сърцето ми разби се

на хиляди парчета,

душата ми кръжи

в кървави алеи.

Змии коварни

плътта ми омотават,

дните кошмарни

едва минават.

Очите - поглед мъртвешки

в нищото се взират,

от болка нечовешка

агонизират.

Дъхът ми спира,

тъгата - удушвач е,

задушавам се, умирам,

съдбата ми - палач е.

Всичко свърши,

в мрака се изгубих,

животът ме довърши,

щастието ми рухна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2011-11-17T13:45:39+02:00

Жестоко... като живота, който живеем...