12 янв. 2025 г., 21:38
Апоколептично
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата...
спокойно преживяваме това!?
Вълшебството на любовните заблуди,
че по-лесно се живее със лъжа.
А Ангелът безкрил на ореха се покачил
решил да вие към луната...Защо?
Загива ни Земята, дъжд няма да вали.
Суша не само на... и в душата.
© Ангел Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!
-
Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:
"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"
Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!