12.01.2025 г., 21:38 ч.
Апоколептично
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата...
спокойно преживяваме това!?
Вълшебството на любовните заблуди,
че по-лесно се живее със лъжа.
А Ангелът безкрил на ореха се покачил
решил да вие към луната...Защо?
Загива ни Земята, дъжд няма да вали.
Суша не само на... и в душата.
© Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!
-
Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:
"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"
Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!