От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи.
И задраскани лирични начала.
Хартиен сняг от недовършен стих.
Ракетки с недописани слова.
И после ще извикам всички зими.
И тези, дето нивга не дойдоха.
Да стане по-студено от комина,
чийто огън в моят дом не топли. ...