7.02.2020 г., 10:10 ч.

Апокрифно 

  Поезия » Любовна, Философска
1432 4 5
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи.
И задраскани лирични начала.
Хартиен сняг от недовършен стих.
Ракетки с недописани слова.
И после ще извикам всички зими.
И тези, дето нивга не дойдоха.
Да стане по-студено от комина,
чийто огън в моят дом не топли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??