Апостоли
Очите не виждат вече палитрата,
ослепени от солта в сълзите.
Не виждат онази красивата,
след дъжд наливана от Бога в мъглите.
За по-достоверно ушите слушат
и вярват в помийната медия.
Очите слепи, ама пак четат
гласа "народен", продиктуван в днешния вестник.
И плод на умове в окопи,
а може би и на чужди стремежи
се забравиха рани дълбоки,
затриха се исторически белези.
А тоз, дето живее с лъвска вяра
сред стадо озъбени вълци,
ако има Бог - дано му помага
да не бъде обесен от шепа глупци.
Ако нямаше книга - щях да повярвам
в смъртта на човека приживе.
В онази заплетена тъмна пътека,
водейка на тепиха на въжено стреме.
Зарит от сняг и вятър попътен,
вървейки по кървавите пътища мостови,
извисени над дълбокия свят мътен,
с пълен глас викам: ПРЕРОДЕТЕ СЕ, АПОСТОЛИ!
© Диян Георгиев Все права защищены