Апостоли

Очите не виждат вече палитрата,

ослепени от солта в сълзите.

Не виждат онази красивата,

след дъжд наливана от Бога в мъглите.

За по-достоверно ушите слушат

и вярват в помийната медия.

Очите слепи, ама пак четат

гласа "народен", продиктуван в днешния вестник.

И плод на умове в окопи,

а може би и на чужди стремежи

се забравиха рани дълбоки,

затриха се исторически белези.

А тоз, дето живее с лъвска вяра

сред стадо озъбени вълци,

ако има Бог - дано му помага

да не бъде обесен от шепа глупци.

Ако нямаше книга - щях да повярвам

в смъртта на човека приживе.

В онази заплетена тъмна пътека,

водейка на тепиха на въжено стреме.

Зарит от сняг и вятър попътен,

вървейки по кървавите пътища мостови,

извисени над дълбокия свят мътен,

с пълен глас викам: ПРЕРОДЕТЕ СЕ, АПОСТОЛИ!