7 июл. 2006 г., 20:34  

Арест 

  Поэзия
536 0 2
В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата,
като лъжичка захар
в чаша чай.
Цигарата догаря.
А по своя път
отлита времето,
разлагащо,
дори най-жизнената ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Предложения
: ??:??