В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата,
като лъжичка захар
в чаша чай.
Цигарата догаря.
А по своя път
отлита времето,
разлагащо,
дори най-жизнената
плът.
В живота си,
човек е отговорен
за хиляди неща –
съдба човешка...
Малка грешка –
и с двата крака
си в калта.
Тук, изходът не е фатален.
За мене не е, този край.
И грешката не е брутална,
но трапът, е на крачка...
Май!
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados