4 авг. 2008 г., 06:29

Аста маняна... до утре... 

  Поэзия » Философская
1248 0 16
Не зная къде и как се случи...
люлях се на кораб в платната,
а някъде глас заскрибучи...
Обичам те... аста маняна...
С искрица нощта ме покрива,
със стихваща струна продрана,
пороен ромол за мен ли идва,
с глас от дъно... аста маняна...
А мислех за гребена на вълната,
чак до небето с облак закачена -
самотно дихание уединено...
Пак този глас... аста маняна...


      

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??