4 ago 2008, 6:29

Аста маняна... до утре... 

  Poesía » Filosófica
1234 0 16
Не зная къде и как се случи...
люлях се на кораб в платната,
а някъде глас заскрибучи...
Обичам те... аста маняна...
С искрица нощта ме покрива,
със стихваща струна продрана,
пороен ромол за мен ли идва,
с глас от дъно... аста маняна...
А мислех за гребена на вълната,
чак до небето с облак закачена -
самотно дихание уединено...
Пак този глас... аста маняна...


      

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??