Червей когато сърцето дълбае
и пòмисли черни обгръщат го с злост.
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.
След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.
Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.
© Таня Мезева Все права защищены
измива тъгата, горчилката, стреса,
когато притихне от обич света
в дъгата излива цвета на душата!
За теб Таничка, с много обич за твоята озаряваща от любов светлина!