8 апр. 2010 г., 21:23

Автотерапевтично 

  Поэзия » Философская
766 0 14

Червей когато сърцето дълбае
и пòмисли черни обгръщат го с злост.
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.

Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.

След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят  мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.

Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса. 
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после...  рисува красива дъга.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А после в дъжда с целувка на мъж,
    измива тъгата, горчилката, стреса,
    когато притихне от обич света
    в дъгата излива цвета на душата!
    За теб Таничка, с много обич за твоята озаряваща от любов светлина!
  • Аха ето откъде е дошла онази дъга
    Аплодисменти Таничка!
  • Таня, още по-красива е дъгата след развилнялата се стихотворна буря в душата!
  • Много е красиво!!!
  • Да, хубаво е да си напомняме, че след всяка буря изгрява слънцето, а понякога ни носи дори и дъга. Поздрави, мила!
  • Стихът е катарзисен!
    Зареден е с много енергия.
    Нека всеки преживее бурята в себе си и се усмихне отново на дъгата.
    Тя е там, над нас!
  • Излекува и моето сиво!
    Поздравления за прекрасния стих, Таня!

  • Много ми хареса,Таня!!!
    Поздрави!!!
  • Хубав стих. Сърдечни поздрави
  • Поздрав Таничка!!!Дъгата да виждаш често ти желая!!!топлинка и светлина!!!
  • ... след автоапокалипстичното себестълкновение - цветност...
    В бурните ти стихове - знам, че ще има някъде някакво островче, на което да почине душата преди полет...!
    Чудесен стих, Таня*
  • След бурята винаги следва затишие.А твоето е...цветно и красиво!Поздрав!
  • Точно така!
    Силно пресъздадено!
  • Харесах - силен, експресивен стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??