Автотерапевтично
Червей когато сърцето дълбае
и пòмисли черни обгръщат го с злост.
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.
След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.
Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аха ето откъде е дошла онази дъга
Аплодисменти Таничка! -
Таня, още по-красива е дъгата след развилнялата се стихотворна буря в душата!
-
Много е красиво!!!
-
Да, хубаво е да си напомняме, че след всяка буря изгрява слънцето, а понякога ни носи дори и дъга. Поздрави, мила!
-
Стихът е катарзисен!
Зареден е с много енергия.
Нека всеки преживее бурята в себе си и се усмихне отново на дъгата.
Тя е там, над нас! -
Излекува и моето сиво!
Поздравления за прекрасния стих, Таня!
-
Много ми хареса,Таня!!!
Поздрави!!! -
Хубав стих. Сърдечни поздрави
-
Поздрав Таничка!!!Дъгата да виждаш често ти желая!!!топлинка и светлина!!!
-
... след автоапокалипстичното себестълкновение - цветност...
В бурните ти стихове - знам, че ще има някъде някакво островче, на което да почине душата преди полет...!
Чудесен стих, Таня* -
След бурята винаги следва затишие.А твоето е...цветно и красиво!Поздрав!
-
Точно така!
Силно пресъздадено! -
Харесах - силен, експресивен стих! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
измива тъгата, горчилката, стреса,
когато притихне от обич света
в дъгата излива цвета на душата!
За теб Таничка, с много обич за твоята озаряваща от любов светлина!