15 нояб. 2007 г., 08:49

Аз 

  Поэзия » Любовная
610 0 10

Душата ми е призрачно ранена,

окаяна, сменена, разменена,

за жалките останки от деня,

за часовете мрачни през нощта.

За нищетата в тялото ми празно,

за всичко, безнадеждно и омразно.

За спомените, вече избледнели,

за сънищата с нишки от дантели,

кошмарите във тях се спират

и звуците понякога умират.

И пелената на страха и на вината,

разстила се пред тебе непозната. 

 

© Силвия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??