Senni (Силвия)
162 1968
15 nov 2007, 8:49

Аз 

  Poesía » De amor
608 0 10

Душата ми е призрачно ранена,

окаяна, сменена, разменена,

за жалките останки от деня,

за часовете мрачни през нощта.

За нищетата в тялото ми празно,

за всичко, безнадеждно и омразно.

За спомените, вече избледнели,

за сънищата с нишки от дантели,

кошмарите във тях се спират

и звуците понякога умират.

И пелената на страха и на вината,

разстила се пред тебе непозната. 

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??