Аз исках радост да ми подариш.

И гмурнах се в морето на живота.

Към тебе смело носех се, защото

поисках радост да ми подариш.

Подводните скали аз не видях,

загледана единствено във тебе.

Попътен вятър бързах да ме вземе –

акулите огромни не съзрях.

Но, скрита неусетно зад врата,

издебнала очите заслепени

и тайничко привързана към мене,

коварно ме е дебнела Тъга.

                              30.11.2012 г.