ellyst (Ели)
136 868
21 нояб. 2007 г., 16:34

Аз, корабът. 

  Поэзия » Другая
828 0 18

Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.

Като счупен компас е сърцето ми
и стрелките не сочат наникъде.
А лицето ми... Не е лицето,
за което се хвърлят във битка.

И се спуска тъгата по скулите*,
от вълни и сълзи пресолени.
Стар познайник на борда са бурите -
всяка следваща уж е последна.

Такелажите - мисли оплетени
и не можеш им хвана началото.
И загнива във трюма, обречено
на  копняното щастие тялото...


*във ветроходството - преходът от борда до дъното на яхтите се нарича скула

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??