ellyst (Ели)
136 868
21.11.2007 г., 16:34 ч.

Аз, корабът. 

  Поезия » Друга
829 0 18

Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.

Като счупен компас е сърцето ми
и стрелките не сочат наникъде.
А лицето ми... Не е лицето,
за което се хвърлят във битка.

И се спуска тъгата по скулите*,
от вълни и сълзи пресолени.
Стар познайник на борда са бурите -
всяка следваща уж е последна.

Такелажите - мисли оплетени
и не можеш им хвана началото.
И загнива във трюма, обречено
на  копняното щастие тялото...


*във ветроходството - преходът от борда до дъното на яхтите се нарича скула

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??