Не чувам вече нежните ти думи
и не можеш да ме стоплиш с ръце.
Къде е човека, в когото се влюбих?
Аз ли... те някак си... взех?...
Защо е студено, когато ме гледаш?
И защо ме прегръща бодливата тел?
Къде са очите ти, вперени в мене?
Аз ли... сама ги отнех?...
Не струваше нищо, колкото тебе!
И нямаше нищо - пò да сладни!
Взимаш от Горе. А после ти вземат.
Наравно със Слънцето - всички Звезди!
Не ти ли е тъжно, самотно и пусто?
Не ти ли е трудно, по пътя без мен?
Аз се изгърбих, от това да те чувствам,
Загубих надежда. Забравих за мен...
Не ме обичаш и не съм ти нужна.
(Поне от чувствата се отърва).
Аз... по-добре да скитам луда,
но не и да съм с теб - сама!
© Andriana Valkanova Все права защищены