Не чувам вече нежните ти думи

и не можеш да ме стоплиш с ръце.

Къде е човека, в когото се влюбих?

Аз ли... те някак си... взех?...

Защо е студено, когато ме гледаш?

И защо ме прегръща бодливата тел?

Къде са очите ти, вперени в мене?

Аз ли... сама ги отнех?...

Не струваше нищо, колкото тебе!

И нямаше нищо - пò да сладни!

Взимаш от Горе. А после ти вземат.

Наравно със Слънцето - всички Звезди!

Не ти ли е тъжно, самотно и пусто?

Не ти ли е трудно, по пътя без мен?

Аз се изгърбих, от това да те чувствам,

Загубих надежда. Забравих за мен...

Не ме обичаш и не съм ти нужна.

(Поне от чувствата се отърва).

Аз... по-добре да скитам луда,

но не и да съм с теб - сама!