melian4eto (Деси)
77 16
2 июл. 2015 г., 18:36

Аз можех 

  Поэзия » Любовная
537 0 4

Аз можех да съм много по-различна.

По-дива и разкъсваща дори.

Но ето, че реших да те обичам

безмълвна и увита в тишини.


Аз можех да ти нося небосвода

и заедно да събираме звезди.

Но ето, че Луната каза Сбогом

и трябваше без мен да продължиш.

 

Аз можех да мечтая за пастели,

с които да рисувам твоя смях.

Сега сме просто... малко остарели,

отиде ли си времето за нас?

 

Аз можех.... Можех много. Но не стига,

когато си далече във нощта. 

И сякаш любовта е по-красива,

когато е останала... сама.

 

© Деси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно написано, не мога да го подмина, макар че чак сега го откривам. Поздрави!
  • Хареса ми. Поздрави, Деси!
  • Много красива, реалистична и малко болезнена творба, но такъв е животът. Всичко е преходно, затова е нужно на време да го осъзнаем.
    За съжаление, почти винаги закъсняваме.
    Поздрав за чудесната творба, Деси!Много си добра!
    Спокойна вечер!
  • Тъжна реалност...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??