Аз можех да съм много по-различна.
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода
и заедно да събираме звезди.
Но ето, че Луната каза Сбогом
и трябваше без мен да продължиш.
Аз можех да мечтая за пастели,
с които да рисувам твоя смях.
Сега сме просто... малко остарели,
отиде ли си времето за нас? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация