Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака...
докосват и драскат - нараниха душата!
Тогава надеждата сама ме потърси -
тишина, бял лист хартия и синьо мастило...!
Борбата не стихва - този вечен двубой
на светлината и мрака - все не свършва.
Уморих се от толкова битки - уморих се
от толкова злоба а бурята все така бушува.
А вятъра крещи ми и не спира...!
Бори се...!Ти си силна...!
Бори се за всяка секунда живот!
Аз не бързам - времето бърза...
изразходвах до капка капитала живот,
тъй глупаво и грешно - държах се така
сякаш ще съм вечна и непобедима...
...Назад във времето пътувам -
И ние като хилядите други сме без работа
с едно, две деца и няколко аборта във време
събрало в себе си отчаяние как ще оцелеем!
И моля ви!Не ни съдете!Времето само ще
разбере пропилените възможности...
да имаме една обединена и силна нация!
А неродените деца са падащи звездици,
останали в мига на прехода като послания...
Не ни съдете - историята сама ще разбере,
че най - безценното в нея си остават хората!
Аз не бързам - времето бърза!
И този вятър само как крещи ми...
Бори се...!Ти си силна...!
Бори се за всяка скъпоценна минута живот!
26.08.2018г
Катя Джамова
© Катя Все права защищены