Аз не бързам
Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака...
докосват и драскат - нараниха душата!
Тогава надеждата сама ме потърси -
тишина, бял лист хартия и синьо мастило...!
Борбата не стихва - този вечен двубой
на светлината и мрака - все не свършва.
Уморих се от толкова битки - уморих се
от толкова злоба а бурята все така бушува.
А вятъра крещи ми и не спира...!
Бори се...!Ти си силна...!
Бори се за всяка секунда живот!
Аз не бързам - времето бърза...
изразходвах до капка капитала живот,
тъй глупаво и грешно - държах се така
сякаш ще съм вечна и непобедима...
...Назад във времето пътувам -
И ние като хилядите други сме без работа
с едно, две деца и няколко аборта във време
събрало в себе си отчаяние как ще оцелеем!
И моля ви!Не ни съдете!Времето само ще
разбере пропилените възможности...
да имаме една обединена и силна нация!
А неродените деца са падащи звездици,
останали в мига на прехода като послания...
Не ни съдете - историята сама ще разбере,
че най - безценното в нея си остават хората!
Аз не бързам - времето бърза!
И този вятър само как крещи ми...
Бори се...!Ти си силна...!
Бори се за всяка скъпоценна минута живот!
26.08.2018г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бори се,Кате!Хубаво е!
-
Младене, благодаря ти за хубавия коментар към стиха ми!
Гавраил, Маргарита и Надежда благодаря ви за хубавите думи!
Влади, благодаря ти за хубавите думи!Бъдете благословени!
Пожелавам ви една прекрасна творческа вечер и много успехи! -
Кате!
-
Хубаво е, Кате! Поздрав!
-
Но ние също сме част от времето и само нашите мисли и надежди можем да му противопоставим.
-
"Аз не бързам - времето бърза...изразходвах до капка капитала живот,
тъй глупаво и грешно - държах се така сякаш ще съм вечна и непобедима...
Аз не бързам - времето бърза! И този вятър само как крещи ми...
Бори се...!Ти си силна...! Бори се за всяка скъпоценна минута живот!"
Всичко е вплетено в едно неразривно цяло в стрийма на времето, ускоряващо се постоянно към Водопада на смъртта: ние самите, нашите близки, нацията, човечеството като цяло...всичко, всичко, всичко! Ускорени сме, все по-ускорени и центробежни, за да се разлъчим помежду си, а накрая и с нас самите. На този апокалиптичен фон осъзнаваме пропилените възможности. Осъзнаваме страхотния цайтнот, в който сме изпаднали. Но надеждата ще остане. Тя е билетът ни за Отвъдното. За нашето продължение Оттатък!
И в най-черното небе има звезди! "Стани звезда - небе ще се намери!". Поздравявам те за невероятния стих-изповед, Катя! Той е равносилен на пречистване и Опрощение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
