24 июл. 2008 г., 22:56

Аз не плача 

  Поэзия » Белые стихи
683 0 5

 

Вали

и капките заничат

навътре

зад стъклата

до очите ми...

Напомнят за сълзи.

Прозорецът забърсва скули -

ръкавът му е шарен.

Самотна,

вечерта надига чаша.

Гердан от окончания

бутилките...

Дъждът сърдито блъска

по душата ми.

Стъкла ли са или мъниста

очите ми?!

Тире след въпросителни

ръкавът

и шарени

дъждовните въздишки -

разсипан бисер

навътре

надълбоко

допир

до прозорец...

Аз не плача

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??