Аз не плача

24 jul 2008, 22:56

Poesía » Versos blancos

684 0 5

Вали

и капките заничат

навътре

зад стъклата

до очите ми...

Напомнят за сълзи.

Прозорецът забърсва скули -

ръкавът му е шарен.

Самотна,

вечерта надига чаша.

Гердан от окончания

бутилките...

Дъждът сърдито блъска

по душата ми.

Стъкла ли са или мъниста

очите ми?!

Тире след въпросителни

ръкавът

и шарени

дъждовните въздишки -

разсипан бисер

навътре

надълбоко

допир

до прозорец...

Аз не плача

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.