Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.
Красотата - боли ме от нея,
кажи накъде да вървя.
Да се обърна дори и не смея,
искам, а не знам да простя.
И към мрака все ме тегли
сянка тъмна в призрачна душа -
създавах и пак ще създавам,
така че започвам сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация