Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.
Красотата - боли ме от нея,
кажи накъде да вървя.
Да се обърна дори и не смея,
искам, а не знам да простя.
И към мрака все ме тегли
сянка тъмна в призрачна душа -
създавах и пак ще създавам,
така че започвам сега.
Ако искаш ме разбирай!
Свят, самия теб не си разбрал
колко още като мене
смазваш без да си узнал.
А за мен? Ще се родя отново,
послушна пешка в моята игра.
Сърцето ми е вятър и олово,
а аз съм войн на властната Съдба.
© Роксана Медичи Всички права запазени