Аз съм тъмната част от деня ти
и викът ти от ужас в нощта.
Аз съм бездна дълбока на пътя,
щом върха приближил си едва.
Аз съм глутница псета в гората,
настървено те гоня към тъмното.
Там сме аз и ти, и самотата.
Там, навсякъде... И във отвъдното.
Аз те срещам на всяко препъване
и ти шепна: "Ха, ти си виновен!".
Между тебе и хората вмъквам се
докато́ те оставя бездомен.
Аз съм дяволът горе, на рамото,
но до мен няма ангел да спори.
Аз съм твоето его, голямото...
Ще посмееш ли с мен да се бориш?
© Миглена Миткова Все права защищены