11 сент. 2006 г., 15:58
Аз съм изречен
Аз съм изречен.
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смехът на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смехът на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.
© Божидар Пангелов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Катя - Наистина много ме изненада!? Бялото боли??? Или може би имаш право - когато има съпротива, борба, вкопчване в илюзиите, тогава дори зефирът е ураган..а казано е " Игото ми е леко"..но, неведоми са пътищата...
-
Съвсем вероятен, Бистра...понякога се случват и такива неща.
-
невероятен стих...
-
Мая - Всеки, който си е отговорил на въпроса " Кой съм аз"
-
и аз съм изречена
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
