12 авг. 2011 г., 23:36

* * * 

  Поэзия » Любовная
488 0 0

Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш

пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.

 

А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за

да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.

 

И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето

копнее за теб, копнее за милувка нежна, а разума

прошепва: "не... и не!"

© Василена Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??