* * *

12.08.2011 г., 23:36 ч.

Поезия » Любовна

478 0 0

Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш

пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.

А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за

да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.

И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето

копнее за теб, копнее за милувка нежна, а разума

прошепва: "не... и не!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.