10 янв. 2010 г., 12:50

Баба Хола 

  Поэзия » Другая
908 0 1

Всички сме в градините на Баба Хола
и протягаме по детски палави ръчички;
искаме да хванем, ако може, всичко
и дори поднасяме в аванс душицата си.

 

Баба Хола си е своенравна. Перко.
Небесата си отваря с неочакван трясък.
Прахоляка върху нас изтърсва меко,
а с какво, все пак заслужили сме го, загадка.

 

Всъщност, баба Хола от небето слиза
и се настанява някак царски в съвестта ни,
а дали позлата или черна риза
ще получим, до последно ще се колебае.

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??