Баба и внуче

22 мая 2014 г., 09:13

Поэзия » Философская

1188 0 2

Баба и внуче

На теб напомням, бабо -
усмивка на Джоконда,
грижовна до досада,
ранима, старомодна...

Над мойто мило внуче
треперя непрестанно,
тъй, както теб, го уча
и гледам да не падне!

От мъдростта ми сбрана
в главицата му пъхам -
да няма мойте рани,
по-лек да му е Пътят!

А то... със глас се хили,
когато гръб обърне.
И чувам, бабо мила,
как шепнеш от Отвъде:

„Ти чу ли ме тогава,
или се смя със мене?
Тъй мъдрост се не дава,
тя идва, чедо, с време!

Но колкото му писва
от теб, като по чудо,
все толкова... ще липсваш -
когато те загуби.

Баба и внуче

Свързани произведения

Комментарии

Предложения