Баба и внуче

22.05.2014 г., 9:13 ч.

Поезия » Философска

1187 0 2

Баба и внуче

На теб напомням, бабо -
усмивка на Джоконда,
грижовна до досада,
ранима, старомодна...

Над мойто мило внуче
треперя непрестанно,
тъй, както теб, го уча
и гледам да не падне!

От мъдростта ми сбрана
в главицата му пъхам -
да няма мойте рани,
по-лек да му е Пътят!

А то... със глас се хили,
когато гръб обърне.
И чувам, бабо мила,
как шепнеш от Отвъде:

„Ти чу ли ме тогава,
или се смя със мене?
Тъй мъдрост се не дава,
тя идва, чедо, с време!

Но колкото му писва
от теб, като по чудо,
все толкова... ще липсваш -
когато те загуби.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-22T20:53:19+03:00

!!! Поздрав!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2014-05-22T15:15:38+03:00

!!!!!!!!!