Коприненото утро се задава
и нежно гали спящите очи,
и слънце весело ръце подава,
здрависва се с сатенени лъчи.
Запява славей своята балада,
отварят се две сънени очи
и вперени в прозореца с наслада,
заплуват към сияйните мечти.
Ухание на пролет се разнася
от вятъра, погалил люляк бял,
душата в миг към рая се понася,
за да докосне пролетния бал. ...