Балада за БДЖ
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло.
Къде отивам, Господи? – не знаех.
Дали ще се завърна, пак не знам.
Живот ли е? – живея го назаем,
да слезе Господ Бог, ще му го дам.
А тренът профуча покрай Арковна,
докато пафках в мръсното WC.
И – трийсет кинта глоба с кеф ме ковна ...