Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис
един в друг ръка.
Млади и смели, с красиви и стройни тела.
Те са просто наемници, воюващи в чужда страна.
Бърза загрявка и физзарядка, слънцето от ново изгря.
Новият ден за някои от тях ще е кратък.
Ще посрещнат смъртта.
Верни и честни, горди, но бедни, бягащи от нищета -
за пари са избрали занаята война.
Кратка почивка, отново са в строя, с нова задача са те.
Трябва да прочистят от бандити някакво малко селце.
Лейтенантът уверено води бойния строй, настъпват готови
за истински бой. Страх и тревога душите обземат.
Надделява волята мъжка живота си в своите ръце те
поемат.
Часови на врага дозорът видял е, към него изпращат боец,
Като сянка в гората пълзял е, на живота му слага конец.
Преряза гърлото с ножа, проля кръвта на врага.
Но и той бе човек - със собствени възгледи,
син, брат и баща.
Тихо напредват в гората, носещи се като мъгла,
бързо и незабелязано наближават целта.
Внезапна атака, безпогрешна стрелба.
Безмилостна битка, превзета е на бандитите крепостта.
По сателита, командира докладва на своите началници
в града: - Задачата е приключена успешно, унищожена е вече целта.
Трима ранени и двама убити от наша страна!
А наоколо трупове на бащи, жени и деца.
Тези ”бандити“ се сражаваха мъжки, те воюваха за свобода
и умряха геройски,
защитавайки свойте майки, жени и чеда.
Планината утихна, възцари се пак тишина.
Спряха да бият десетки невинни сърца.
На чия съвест ще тегне този варварски акт?
Толкова хора безцелно да страдат и да умрат.
Болката е в душите на тези смели войници.
Но за пари те изпълняват волята на гнусните политици.
Седнали удобно в свойте меки кресла.
Безбожно, нечестно, прекрояват света.
Безмълвно отрядът се връща, носейки свойте назад,
а зад бойците остават само черни гарвани да кръжат.
Сега е седнал в парка ветеранът, нежно се радва
на свойте синове, а спомените му го връщат отново
и отново в злощастното селце.
Сълзи напират под тъмните стъкла на очилата.
И болка пареща отново гърлото му дави.
Ден и нощ пред БОГА се разкайва.
Но стореното не може да забрави.
Уви, такава е съдбата на смелите мъже.
Преминали през Ада на войната, ако не паднат в боя,
със спомените си умират всеки ден.
© Валери Николов Все права защищены