Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис
един в друг ръка.
Млади и смели, с красиви и стройни тела.
Те са просто наемници, воюващи в чужда страна.
Бърза загрявка и физзарядка, слънцето от ново изгря.
Новият ден за някои от тях ще е кратък.
Ще посрещнат смъртта.
Верни и честни, горди, но бедни, бягащи от нищета - ...