25 нояб. 2011 г., 23:52

Баща 

  Поэзия » Философская
642 0 2

Станах аз за втори път баща,

дойде новина, леко ангажираща.

Защо ли притеснение ме хвана,

уж съм улегнал, с нерви от стомана?

 

Скоро дома ще огласи едно мъниче,

малко, беззащитно, бяло кат кокиче.

Три кила, три и половина,

но с мощен глас като за седмина.

 

С твоето присъствие скуката изчезна

и тишината в къщи бързо си излезна.

Ще преобърне то досегашния ни живот,

малкият продължител на нашия род.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Присъединявам се към Валерия!Смятам, че постепено израстваш в писането си, което ме радва!Поздрав и от мен "татко с нерви от стомана"!
  • Ами Честито, ако наистина си станал баща!
    Сега наистина ще ти е от полза да имаш нерви от стомана
    Като стих не искам да коментирам написаното и само ще кажа, че е по-добро от предишното...
Предложения
: ??:??