Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче,
малко, беззащитно, бяло кат кокиче.
Три кила, три и половина,
но с мощен глас като за седмина.
С твоето присъствие скуката изчезна
и тишината в къщи бързо си излезна.
Ще преобърне то досегашния ни живот,
малкият продължител на нашия род.
© Евгени Генчев Всички права запазени